Когато си представяме древна карта на света, често мислим за големи пергаменти с детайлни континенти и морета. Реалността е далеч по-скромна: най-старата запазена карта на света е малка глинена плочка, по-малка от лист А4.
Тази карта е създадена във Вавилон около VI век пр.н.е. и е издълбана върху глина. Размерът ѝ е приблизително колкото длан, а въпреки това съдържа цялото тогавашно разбиране за света. Днес е известна като вавилонската карта на света и представлява едно от най-ранните опити човекът да „събере“ познатото пространство в едно изображение.
Картата изобразява Земята като кръг, заобиколен от вода. В центъра се намира Вавилон, ясно отбелязан като най-важното място. Около него са разположени други познати земи и градове, а по периферията са отбелязани мистериозни области отвъд „познатия свят“. Те не са картографирани детайлно, а по-скоро символизират неизвестното.
Важно е да се подчертае, че тази карта не е била създадена за навигация. Тя е по-скоро концептуална – визуално обобщение на това как вавилонците са възприемали света и своето място в него. Точността на разстоянията и формите не е била цел. Значението е било символично, а не географско.
Фактът, че цял „свят“ се побира върху толкова малка плочка, говори много за мащаба на човешкото познание по онова време. Познатото пространство е било ограничено, но стремежът да бъде подредено и разбрано вече е съществувал.
Тази малка глинена карта е напомняне, че още преди повече от 2500 години хората са търсили начин да си отговорят на големия въпрос: къде сме ние в света – дори ако този свят е бил едва с размерите на длан.
