Хора с диабет тип 1 в България и техните семейства започнаха петиция с искане за пълно публично реимбурсиране на инсулиновите помпи и консумативите за тях, като посочват, че ограниченото финансиране превръща животоспасяваща технология във финансово бреме и задълбочава здравните неравенства.
Въпреки че инсулиновите помпи се предоставят безплатно на хората с диабет тип 1, Националната здравноосигурителна каса покрива само част от разходите за необходимите консумативи – инфузионни сетове и резервоари. В резултат на това пациентите са принудени да доплащат до 200 евро месечно, сума, която за много семейства е непосилна.
„Инсулиновата помпа не трябва да бъде привилегия, а право“, заявява д-р Кремена Пармакова пред Euractiv. Тя е майка на дете с диабет и инициатор на петицията, адресирана до НЗОК, министъра на здравеопазването, министър-председателя, парламента, омбудсмана и Комисията за защита от дискриминация.
По данни, цитирани в материала, употребата на инсулинови помпи в България е около 17% при децата и под 4% при възрастните. Един от основните проблеми е свързан с административната рамка и с конкретна наредба, която регламентира включването на медицински изделия в списъка на НЗОК за реимбурсация.
През 2024 г. 20 362 души в България са диагностицирани с диабет тип 1. Инсулиновите помпи осигуряват по-прецизно и удобно подаване на инсулин в сравнение с инжекциите, като значително подобряват качеството на живот. При децата те улесняват контрола на кръвната захар и намаляват стреса, тревожността и чувството за стигматизация.
Д-р Пармакова подчертава, че диабетът тип 1 най-често се проявява в детска възраст и изисква постоянен контрол през целия живот, което влияе пряко върху качеството на живот и социалното участие на засегнатите.
Към момента НЗОК реимбурсира до 130 евро за консумативи, като този размер не е променян от 2016 г. На практика това означава, че касата покрива между 40% и 93% от цената, в зависимост от устройството. Според д-р Пармакова това създава сериозни финансови затруднения и поставя в неравностойно положение хората, които не могат да си позволят най-подходящата за тях помпа.
В статията се отбелязва и предстоящото навлизане на т.нар. „затворени системи“ (closed-loop) – инсулинови помпи, които комбинират помпа, непрекъснат мониторинг на глюкозата и алгоритъм за автоматично регулиране на инсулина. Тези системи са свързани с още по-високи разходи, което поставя въпроса за достъпа до тях при сегашното ниво на реимбурсация.
Петицията, подписана от над 9 000 души, настоява за 100% покриване на разходите за инсулинова терапия за хората с диабет тип 1 от следващата година. Според д-р Пармакова подобен модел вече се прилага в редица държави, сред които Чехия, Словакия, Унгария, Финландия, Словения, Сърбия, Румъния, Франция, Гърция, Германия и Обединеното кралство.
Подкрепа за исканията изразява и доц. д-р Радка Савова, ендокринолог и представител на Българската национална асоциация по детска ендокринология. Тя посочва, че наличните статистически данни подкрепят по-широкото използване на инсулинови помпи.
В отговор на запитване на Euractiv от НЗОК заявяват, че част от исканията биха могли да бъдат удовлетворени, но напомнят, че промените в правилата за медицинските изделия могат да бъдат инициирани само от определени субекти – професионални медицински организации, пациентски организации и експертни съвети по съответната медицинска специалност.
