Айфеловата кула изглежда като неподвижен символ на Париж, но всъщност тя променя размера си всяка година. През летните месеци кулата става по-висока, а през зимата отново „се свива“. Това не е оптична илюзия, а напълно реален физичен процес.
Причината е проста: Айфеловата кула е изградена почти изцяло от желязо. Както всички метали, и то се разширява при нагряване и се свива при охлаждане. Когато температурите в Париж се повишат през лятото, металната конструкция започва постепенно да се разширява.
Разликата не е огромна, но е измерима. При горещо време Айфеловата кула може да стане с около 15 сантиметра по-висока, отколкото през студените зимни месеци. Това увеличение се разпределя равномерно по цялата структура – не се „избутва“ нагоре изведнъж, а се получава от микроскопичното разширяване на всеки метален елемент.
Интересното е, че кулата не расте само на височина. При силно слънце тя може леко да се наклони. Страната, която е огрявана от слънцето, се нагрява повече и се разширява по-бързо от тази в сянка. Така върхът може да се измести с няколко сантиметра встрани – напълно безопасно, но достатъчно, за да бъде измерено с точни инструменти.
Това поведение е било предвидено още при проектирането ѝ през XIX век. Инженерите са знаели, че температурните разлики ще влияят на метала, и са създали конструкцията така, че да „работи“ с тези промени, а не срещу тях.
Айфеловата кула е пример как дори най-емблематичните и „статични“ сгради всъщност са динамични. Те дишат с времето, реагират на сезоните и се променят — макар и толкова леко, че повечето хора никога не го забелязват.
