Днес я възприемаме като зелена и това ни се струва напълно естествено. Истината обаче е, че Статуята на свободата първоначално е била с меден цвят, подобен на нова монета. Зеленото, което виждаме днес, е резултат от дълъг и напълно естествен химичен процес.
Статуята е облицована с тънки листове мед. Когато е открита през 1886 г., повърхността ѝ има характерния кафяво-червеникав оттенък на чистия метал. С течение на времето обаче медта започва да реагира с въздуха, влагата и солите в морския въздух на Ню Йорк.
В резултат се образува слой, наречен патина. Това е съединение от медни оксиди и карбонати, което постепенно променя цвета на статуята от кафяв към синьо-зелен. Процесът не е бърз – отнема около 20–30 години, докато цветът достигне днешния си вид.
Любопитното е, че този зелен слой не е дефект, а защита. Патината действа като естествен щит, който предпазва медта от по-нататъшна корозия. Ако статуята беше останала „лъскава“, тя щеше да бъде много по-уязвима на атмосферните условия.
През годините е имало предложения статуята да бъде почистена и върната към оригиналния ѝ цвят. Те обаче са били отхвърлени. Премахването на патината би нарушило защитния слой и би застрашило конструкцията. Така зеленото се превръща не просто в отличителен белег, а в част от нейното оцеляване.
Днес е трудно да си представим Статуята на свободата в друг цвят. А всъщност тя не е „позеленяла“ по замисъл, а по силата на химията и времето – тих процес, който превръща метала в символ.
