През последните 10 000 години човешката еволюция в Западна Евразия е била по-активна, отколкото се смяташе досега, показва ново изследване. Учени от Харвард са анализирали 16 000 генома и са открили, че естественият подбор е повлиял на почти 500 гена, свързани с външния вид и здравето на хората. Тези открития оборват дългогодишното убеждение, че еволюцията при хората в съвременната епоха е била ограничена.
Методология и обхват на изследването
Изследването, публикувано в списание Nature, използва нов статистически метод, наречен AGES (Ancient Genome Selection), който позволява да се открие сигналът на естествения подбор в геномите на древни и съвременни хора от Западна Евразия за период от 18 000 години. Екипът на Али Акбари от Харвард е анализирал голям набор от данни, включващ 16 000 генома, което е позволило да се отдели влиянието на естествения подбор от други еволюционни процеси като мутации, генен поток и генетичен дрейф. Този подход е разкрил, че естественият подбор е бил по-често срещан и по-постоянен, отколкото се е предполагало досега.
Генетични промени и техните последици
Изследователите са идентифицирали 479 варианта на гени, които са били подложени на естествен подбор, като 60% от тях са свързани с познати черти при съвременните хора. Сред най-значимите промени са увеличаването на честотата на светла кожа и червена коса, както и повишената устойчивост към болести като HIV и проказа. Освен това е установено намаляване на гените, свързани с плешивост при мъжете и с повишена податливост към ревматоиден артрит.
Учените предполагат, че светлата кожа е била селектирана заради по-добрата синтеза на витамин D в региони с по-малко слънчева светлина, докато причините за увеличаването на червенокосите са по-сложни и може да са свързани с други адаптации.
Промени в селективните натиски през времето
Изследването показва, че някои генетични варианти са били селектирани положително или отрицателно в различни периоди. Например, гените, свързани с податливост към туберкулоза, са се увеличили в честота в продължение на няколко хилядолетия, но след това са намалели преди около 3500 години. Подобна динамика е наблюдавана и при гените, свързани с множествена склероза, които са се увеличили до преди около 2000 години, след което са намалели. Тези промени вероятно отразяват променящите се условия на околната среда и появата на нови патогени.
Бъдещи изследвания и глобален контекст
Екипът вече е публикувал предварителни резултати от подобно изследване, фокусирано върху източноевразийски популации, което показва сходни модели на естествен подбор. Учените планират да разширят изследванията си, за да разберат как различните исторически, културни и екологични фактори са повлияли на еволюцията на човешките популации по света. Това ще помогне да се изясни как диетата, климатът и патогените са оформили биологията на хората в различни региони.
Новото изследване променя представите за скоростта и значението на човешката еволюция през последните хилядолетия. Откритията показват, че естественият подбор е продължавал да влияе значително върху генетичния състав и физическите характеристики на хората в Западна Евразия. Разбирането на тези процеси е ключово за по-доброто познаване на човешката биология и история, както и за бъдещи изследвания в областта на генетиката и медицината.
Кредити за изображения
- Фото: Getty Images
