Тежката форма на гадене и повръщане по време на бременност, известна като хиперемезис гравидарум, е свързана с 10 гена, а един от тях вероятно е основният виновник за състоянието. Това показва най-голямото генетично изследване по темата досега, публикувано на 14 април в списание Nature Genetics. Откритието е важно, защото хиперемезис гравидарум засяга до 10,8% от бременностите и при най-тежките случаи жените не могат да се хранят и приемат течности, а понякога се налага и хоспитализация. В момента няма одобрено от Американската агенция по храните и лекарствата лечение, което прави новите данни особено ценни за бъдещи терапии.
GDF15 излиза на преден план
Новото проучване посочва гена за хормона growth differentiation factor 15, или GDF15, като водеща причина за хиперемезис гравидарум. Подозренията за ролята му вече са били повдигани в предишни изследвания, но сега сигналът е потвърден в много по-голям и разнообразен набор от данни. Екипът на Marlena Fejzo от Медицинския факултет Keck към Университета на Южна Калифорния е анализирал данни от девет независими изследвания в САЩ и Европа. Сравнени са цели геноми и автозоми на близо 11 000 души с диагностициран HG и над 420 000 души с история на бременност, но без това състояние.
Какво показват данните от различни популации
Макар че по-голямата част от участниците са с европейски произход, в анализа са включени и около 13 000 души от азиатски произход, над 1200 души от африкански произход и 75 души от латиноамерикански произход. Според Fejzo това е било важно, за да се провери дали откритието важи и извън първоначалните извадки. Резултатът е 10 гена, свързани с повишен риск от хиперемезис гравидарум, като GDF15 е най-силният сигнал във всички популации. Изследователите подчертават, че става дума за асоциации, а не за окончателно доказана причинност, но силата и последователността на сигнала дават сериозна косвена подкрепа за причинна връзка.
От хормона hCG към ново обяснение
Дълго време се смяташе, че хиперемезис гравидарум е свързан с човешкия хорионгонадотропин, или hCG — първия хормон, произвеждан от плацентата след зачеването, чиито нива рязко се покачват в ранна бременност. Естрогенът също беше разглеждан като възможен фактор, тъй като и неговите нива се увеличават значително. В новото изследване обаче не са открити генетични връзки нито с hCG, нито с естрогена. Според д-р Andrew Housholder, спешен лекар, който работи с пациенти с HG и не е участвал в проучването, резултатите „затварят“ спора за това дали състоянието е чувствителност към hCG и естроген и утвърждават пътя на GDF15 като основен двигател на заболяването.
Връзка с диабет и нови терапевтични цели
Сред откритите гени е и TCF7L2 — водещ генетичен рисков фактор за диабет тип 2 и за гестационен диабет, който представлява новопоявило се високо кръвна захар по време на бременност. Предишни изследвания сочат, че този ген може да регулира GLP-1, хормон, имитиран от лекарства като Ozempic и Wegovy. Fejzo определя това като „фасцинантна нова цел“ за разработване на лекарства срещу HG. Други гени, открити в анализа, са свързани с учене и памет, както и със синдром на изтощение и апетит, което според Housholder показва колко сложен е биологичният механизъм на състоянието.
Какво следва за пациентките
Fejzo и екипът ѝ планират да започнат клинично изпитване през лятото. То ще тества метформин — лекарство за диабет, което повишава GDF15 — при пациенти с история на хиперемезис гравидарум, които възнамеряват да имат още деца в близко бъдеще. Идеята е метформинът да „десенсибилизира“ организма към GDF15 преди зачеването, така че при следваща бременност гаденето и повръщането да са по-слабо изразени. Докато се търсят терапии, Fejzo насочва пациентките към сайта на Hyperemesis Education and Research Foundation, която подкрепя изследванията, застъпничеството и образованието по темата.
Авторите на изследването подчертават, че откритите 10 гена заслужават допълнително проучване, но вече очертават по-ясна картина за биологията на хиперемезис гравидарум. За първи път данните идват от достатъчно голяма и разнообразна извадка, за да подкрепят извода, че GDF15 е централният механизъм зад тежкото повръщане в бременността. За жените, които страдат от това състояние, резултатите не носят незабавно лечение, но дават надежда за по-добра диагностика, предвиждане и бъдещи терапии. А за медицината това е важна стъпка към разбиране на едно състояние, което досега оставаше без одобрено лечение и с ограничени възможности за помощ.
