София. Във връзка с продължаващата политическа нестабилност в България и предстоящия изборен процес, политическата партия „Да, България“ постави конкретни искания за съдебна реформа и освобождаване на временно изпълняващия длъжността главен прокурор, съобщават национални медии днес.
На извънреден брифинг в централата на партията Надежда Йорданова, съпредседател на парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ и член на „Да, България“, заяви, че основният въпрос за 2026 г. е легитимността на съдебната власт и провеждането на честни избори. По нейните думи е необходимо незабавно освобождаване на временно изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов, тъй като с настоящото ръководство на прокуратурата нe могат да бъдат гарантирани честни и свободни избори.
Според Йорданова, този иск е свързан с изискванията и лозунгите, които ангажираха протестите през последните седмици на 2025 г., и чиято централна тема беше справедливостта на правосъдната система и борбата с корупцията. Тя подчерта, че изборите през 2026 г. трябва да бъдат проведени при условия на максимална прозрачност и с легитимен Висш съдебен съвет, който да има пълния морален и професионален капацитет да наблюдава и гарантира процеса.
Паралелно с тази политическа инициатива, гражданското движение „Трети март“ предприе стъпка към институционализиране на своята дейност, като внесе документи за регистрация в Софийския градски съд с намерението да се превърне в политическа партия. Формированието посочи Румен Радев за морален лидер, което също предизвика широка обществена реакция и сигнализира за по-динамична политическа сцена през годината.
Междувременно политическата криза продължава да се отразява на общественото доверие и административното функциониране на държавата. Източници сочат, че безредиците и стагнацията в управлението остават тема на дебати и медийно внимание, включително и в международен контекст, като правителствената безизходица продължава да има отражение върху сектори като здравеопазването.
Ситуацията се развива на фона на ключови икономически и политически събития, включително влизането на България в еврозоната, което бе отбелязано в началото на 2026 г. и постави страната на по-широк европейски хоризонт. Този аспект остава предмет на обществен дебат относно икономическите и политическите последици от членството в общата валутна зона.
Политическите искания за съдебна реформа и структурни промени в правораздаването, както и появата на нови политически формации, очертават активен и динамичен политически пейзаж в България през 2026 г., в който ключовите партии и граждански движения се стремят да влияят върху легитимността на демократичните процеси.
