Когато чуем „северно сияние“, обикновено си представяме зелени ивици светлина над снежни пейзажи. Това зрелище е едно от най-красивите природни явления на Земята. Но малцина знаят, че полярни сияния съществуват и на други планети в Слънчевата система – и някои от тях са дори по-впечатляващи от земните.
На Земята сиянието се появява, когато заредени частици от Слънцето достигнат атмосферата и се насочат към полюсите от магнитното поле на планетата. Там те се сблъскват с газове като кислород и азот, които започват да светят.
Същият основен принцип важи и за други планети – стига да имат атмосфера и магнитно поле. Разликите в тези условия обаче правят всяко космическо сияние уникално.
Юпитер притежава най-силното магнитно поле сред всички планети. Неговите полярни сияния са огромни – по-големи от самата Земя. Те не светят само във видимата светлина, а най-вече в ултравиолетовия диапазон, който не можем да видим с просто око.
Интересното е, че сиянията на Юпитер не се захранват само от Слънцето. Един от неговите спътници, Йо, изхвърля огромни количества заредени частици, които допълнително „подхранват“ светлинното шоу около полюсите на газовия гигант.
Сатурн също има полярни сияния, които са по-меки и ефирни. Те често образуват светлинни пръстени около полюсите, напомнящи миниатюрни версии на самите пръстени на планетата.
Цветовете и формите се променят в зависимост от слънчевата активност, а наблюденията показват, че сиянията на Сатурн „дишат“ заедно със Слънцето – засилват се и отслабват в ритъм с него.
Полярни сияния са наблюдавани и на Нептун, Уран, както и на Марс – макар там да са по-слаби и необичайни. На Марс, например, липсва силно глобално магнитно поле, затова сиянията се появяват на отделни места, като светлинни петна, а не около полюсите.
Полярното сияние е универсален език на Космоса – знак за взаимодействието между звезда и планета. Макар на Земята да го възприемаме като романтично природно чудо, на други светове то разказва история за мощни магнитни полета и екстремни условия.
Това напомня, че дори добре познати явления могат да имат напълно различни лица, когато погледнем отвъд нашата планета.
