София. На 12 януари 2026 г. най-голямата политическа сила в 51-ото Народно събрание – ГЕРБ-СДС, отказа да приеме първия мандат за съставяне на ново правителство, което да смени служебния кабинет след оставката на правителството на Росен Желязков, съобщават международни и български медии.
Мандатът беше връчен официално от президента Румен Радев на бившия премиер в оставка Росен Желязков, който представляваше парламентарната група на ГЕРБ-СДС, но той веднага го върна, без да предприеме опит за съставяне на кабинет. По конституция това беше първият от трите възможни мандата, които президентът трябва да предложи на парламентарни групи за излъчване на редовно правителство.

В официално изявление парламентарната група на ГЕРБ-СДС потвърди, че няма достатъчно подкрепа в Народното събрание, за да формира стабилно правителство, и отказа да поеме отговорността за управление в условията на остър политически разрив и липса на ясно мнозинство. Това решение утвърждава перспективата за предсрочни парламентарни избори, тъй като и втората и третата опции за мандати вероятно ще завършат без успех, ако не се намери стабилна коалиция.
Политическата криза в България продължава вече седмици след масови протести в края на 2025 г. и оставката на правителството на Желязков, което се случи малко преди страната да приеме еврото от 1 януари 2026 г. На този фон президентът Радев вече е заявил конституционния си ангажимент да предложи мандата и на втората по големина парламентарна сила, за да се търси решение в рамките на парламента преди произвеждането на нови избори.
Парламентарни анализатори и политически коментатори отбелязват, че този отказ на ГЕРБ-СДС подчертава структурните трудности пред политическия диалог и формирането на управляващ съюз в условията на остри обществено-политически разделения. Ако и следващите мандати не доведат до съставяне на кабинет, България ще се насочи към нови парламентарни избори, които се очаква да бъдат осми поред от 2021 г. насам.
Това развитие от 12 януари 2026 г. поставя страната пред важен политически кръстопът, където изборите и партийният дебат по възраждане на парламентарната легитимност стават център на общественото внимание.

















