Делфините са известни със своята интелигентност, но един конкретен факт ги поставя още по-близо до хората: всеки делфин има собствен уникален „подпис“, който функционира като име. Това не е метафора, а реален и научно доказан начин на комуникация.
Още като малки, делфините създават специфичен звуков сигнал, наречен подписваща свирка. Този звук е уникален за всеки индивид и остава почти непроменен през целия му живот. Вместо да се определя от групата или от майката, „името“ се формира от самия делфин – нещо изключително рядко в животинския свят.
Най-интересното е, че делфините не използват тези звуци само, за да се представят. Те извикват други делфини по техните „имена“, като възпроизвеждат чуждия подписващ сигнал. Когато делфин чуе собствения си звук, той реагира по-активно, отколкото на който и да е друг сигнал – подобно на начина, по който човек реагира, когато чуе името си.
Това поведение е наблюдавано както в дивата природа, така и при контролирани изследвания. Учени са записвали свирките на отделни делфини и по-късно са ги възпроизвеждали. Резултатът е ясен: делфините разпознават „себе си“ в звука и отговарят по различен начин, отколкото при случайни сигнали.
Фактът, че делфините използват индивидуални звуци като имена, показва изключително ниво на социална организация. Това предполага способност за абстрактно мислене и разбиране на индивидуалността – качества, които дълго време се смятаха за присъщи почти изцяло на хората.
Така под повърхността на океана съществува свят, в който животните не просто общуват, а се обръщат едни към други по „име“ – още едно доказателство колко сложен и интелигентен може да бъде животът извън човешката цивилизация.
