Един от най-странните и дълго време необясними природни феномени продължи да привлича научно внимание и през 2025 година – камъни, които се придвижват сами по земната повърхност, без видимо участие на хора или животни. Явлението е най-добре документирано в сухото езерно дъно Рейстрек Плая в Долината на смъртта, САЩ, но остава пример за изненадващо сложни природни процеси.
В продължение на десетилетия учените регистрираха тежки камъни, оставящи дълги следи в твърдата, напукана кал, сякаш са били влачени. Липсата на очевидна сила, която да ги задвижи, превърна феномена в научна загадка. През последните години, включително анализи и обобщения от 2025 г., натрупаните данни потвърдиха, че движението е напълно естествено и не изисква екстремни условия.
Наблюденията показват, че ключът е в рядка комбинация от фактори. След дъжд на повърхността на езерното дъно се образува тънък слой вода, който през нощта може частично да замръзне. Камъните се „заключват“ в тънки ледени плочи. При лек вятър и постепенно топене на леда, тези плочи започват бавно да се плъзгат, като влачат камъните със себе си. Движението е изключително бавно – понякога само няколко сантиметра в минута – което обяснява защо процесът рядко е бил наблюдаван директно.
През 2025 година геолози и климатолози отново подчертаха, че не всички камъни се движат по един и същи начин. Теглото, формата и грапавостта им влияят върху посоката и дължината на следите. Някои камъни се движат паралелно, други променят посоката си, което показва, че процесът не е хаотичен, а зависим от микроскопични разлики в условията на средата.
Любопитният факт е, че въпреки романтичните и мистични обяснения, предлагани в миналото, явлението не нарушава никакви природни закони. То е пример за това как сравнително слаби сили – тънък лед, вода и лек вятър – могат заедно да предизвикат ефект, който изглежда невъзможен на пръв поглед.
