Един от най-необичайните и често изненадващи факти от астрономията, потвърждаван в образователни и научни публикации и през 2025 година, е че планетата Сатурн има толкова ниска средна плътност, че теоретично би могла да плува във вода. Макар подобен „океан“ да не съществува, фактът се използва като ясен пример за физичните свойства на газовите гиганти.
Средната плътност на Сатурн е по-ниска от тази на водата. Това означава, че ако съществуваше достатъчно голям воден басейн, планетата не би потънала. Причината се крие в състава ѝ – Сатурн е изграден основно от водород и хелий, с малко количество по-тежки елементи в ядрото. В резултат масата му е огромна, но е разпределена в изключително голям обем.
През 2025 година астрономически материали и обобщения от космически агенции отново подчертаха, че това свойство отличава Сатурн от всички скалисти планети в Слънчевата система. За сравнение, Земята, Марс и Венера имат значително по-висока плътност, защото са изградени предимно от метали и скали.
Любопитният факт често води до погрешното впечатление, че Сатурн е „лек“. В действителност той е втората по маса планета в Слънчевата система след Юпитер. Ниската му плътност не означава малка маса, а показва, че вътрешната му структура е доминирана от леки газове под изключително високо налягане.
Учените уточняват, че „плуването“ на Сатурн е чисто теоретично сравнение. Планетата няма твърда повърхност и при навлизане в атмосферата ѝ обект би бил подложен на екстремни температури и налягания. Въпреки това фактът остава ценен пример за това колко различни могат да бъдат планетите и колко подвеждащи могат да бъдат интуитивните представи за маса и размер.
