Много хора вярват, че венозната кръв е синя и става червена едва когато се срещне с кислород. Истината е по-проста и по-интересна: човешката кръв никога не е синя. Тя е червена – светлочервена, когато е богата на кислород, и тъмночервена, когато кислородът е по-малко.
Тогава защо вените ни изглеждат сини или зеленикави под кожата? Причината не е в кръвта, а в начина, по който светлината взаимодейства с тялото ни. Когато светлината попадне върху кожата, част от нея се поглъща, а друга се отразява. Червената светлина прониква по-дълбоко в тъканите, докато синята се отразява по-бързо обратно към окото.
Вените се намират на определена дълбочина под кожата. Светлината, която се връща от тях, е „обеднена“ на червени дължини на вълната, защото те вече са били погълнати от околните тъкани. Това кара вените да изглеждат сини, въпреки че кръвта в тях е тъмночервена.
Доказателството е лесно: при нараняване или медицинска процедура венозната кръв винаги е червена, никога синя. Дори в прозрачни тръбички и спринцовки тя запазва червения си цвят. Няма момент, в който кръвта в човешкото тяло да променя цвета си на син.
Интересно е, че този оптичен ефект зависи и от цвета на кожата, дебелината ѝ и осветлението. При различни хора вените могат да изглеждат по-сини, по-зелени или почти незабележими, без това да има връзка със състоянието на кръвта.
Така един от най-упоритите митове за човешкото тяло се оказва въпрос на светлина и възприятие. Вените ни може да изглеждат сини, но кръвта, която тече в тях, винаги остава червена.
