За разлика от хората и много други животни, котките изобщо не могат да усещат сладко. За тях захарта е напълно безвкусна – нито приятна, нито отблъскваща. Това не е въпрос на предпочитание, а на биология.
Причината се крие в рецепторите за вкус. Човешкият език разполага със специални рецептори, които разпознават сладките вещества. При котките обаче ключовият ген, отговорен за един от тези рецептори, е неактивен. С други думи – механизмът за разпознаване на сладък вкус просто не работи.
Това е пряко свързано с начина, по който котките са еволюирали. Те са строги месоядни животни и в естествената им диета почти няма въглехидрати. Основната им храна винаги е била месо, богато на протеини и мазнини, но бедно на захари. С течение на времето способността да се усеща сладко е станала излишна и е „изчезнала“ от вкусовия им арсенал.
Интересното е, че котките все пак могат да бъдат привлечени от сладки храни, но не заради вкуса. Те реагират на мазнините, текстурата или миризмата. Например сладоледът може да им се стори интересен заради кремообразната си структура, а не заради захарта в него.
Този факт обяснява и защо котешките храни не съдържат подсладители. За котката те не носят никаква вкусовa стойност. Вместо това храната е съобразена с рецептори за месни и умами вкусове, които са много по-важни за нейното оцеляване.
Така котките се оказват един от малкото бозайници, за които сладкото просто не съществува като усещане – малък, но показателен детайл за това колко различно може да възприема света едно животно.
