Метаморфозата на пеперудата изглежда като пълно „прераждане“. Гъсеницата се разтваря почти напълно в какавидата, а от нея излиза същество с различна форма, сетива и начин на живот. Въпреки това пеперудите запазват спомени от времето, когато са били гъсеници.
Дълго време се е смятало, че по време на какавидиране нервната система се разрушава напълно. Съвременните изследвания обаче показват, че това не е така. Част от невроните на гъсеницата оцеляват през метаморфозата и се включват в изграждането на мозъка на възрастната пеперуда.
Това позволява запазването на определени асоциации. В експерименти гъсеници са били обучавани да свързват специфична миризма с неприятно преживяване. След като се превърнат в пеперуди, те продължават да избягват същата миризма – въпреки че никога не са я срещали като възрастни.
Този факт е изключително необичаен, защото метаморфозата е една от най-драстичните биологични трансформации в природата. Тялото се променя почти изцяло, но информацията в нервната система не се изтрива напълно. Спомените преминават през процес, който наподобява „пренасяне“ от едно тяло в друго.
Практическата полза е очевидна. Ако гъсеницата е научила кои растения са опасни или кои миризми са свързани с риск, тази информация остава ценна и за пеперудата. Така животното не започва живота си „от нулата“, а със събран опит.
Това показва, че паметта не е толкова крехка, колкото изглежда. Дори когато тялото се разпада и се изгражда наново, мозъкът намира начин да запази следи от миналото. В света на пеперудите детството не се забравя – дори след пълна метаморфоза.
