Синият кит е най-голямото животно, живяло някога на Земята, и това се отнася не само за дължината и теглото му, но и за вътрешните му органи. Един от най-впечатляващите факти за него е, че сърцето на синия кит е приблизително с размерите на малка кола.
Този орган може да тежи около 180 килограма и да бъде дълъг над метър. Само една от артериите, излизащи от него – аортата – е толкова широка, че през нея би могло да премине малко дете. Такива мащаби са необходими, за да може сърцето да изпомпва кръвта през тялото на животно, което достига дължина над 25 метра.
Интересното е, че въпреки гигантските си размери, сърцето на синия кит бие изключително бавно. В покой то може да прави едва два до осем удара в минута. По време на гмуркане ритъмът се забавя още повече, за да се пести кислород. При изплуване и по-интензивна активност честотата се увеличава, но остава далеч под тази на повечето бозайници.
Огромното сърце работи в синхрон с другите адаптации на кита. Кръвта му е богата на кислород, а мускулите са способни да го съхраняват ефективно. Това позволява на синия кит да се гмурка на значителни дълбочини и да остава под водата дълго време, без да диша.
Въпреки внушителните си размери, сърцето на синия кит е изградено по същия основен план като човешкото – с камери, клапи и ритмично свиване. Разликата е в мащаба, който поставя този орган сред най-големите биологични структури, съществували някога.
Този факт е още едно напомняне колко крайни могат да бъдат решенията на природата, когато става дума за поддържане на живот в гигантско тяло.
