На 19 януари 2026 г. Румен Радев направи извънредно обръщение към нацията, в което обяви, че ще подаде оставка като президент на България, и след това **официално депозира документите пред Конституционния съд. Това предизвика широка вълна от реакции сред политически партии, лидери и обществени коментатори в страната.
Основните политически формации реагираха по различен начин. Представители на опозиционната коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ заявиха, че техните позиции по актуалната политическа ситуация са ясни и че очакват Радев да уточни бъдещите си намерения, като посочиха, че обръщението може да има отражение върху предстоящите предсрочни избори.
Лидерът на друга опозиционна партия, „Да, България“, Божидар Божанов, публикува коментар в социалните мрежи, в който определи решението на Радев като „стъпка извън традиционните рамки“ на президентската институция и изрази убеждение, че партията му е научила уроците от политическите компромиси, което ще ѝ помогне в борбата с установени модели на управление.
От своя страна Ахмед Доган и неговата партия АПС приветстваха оставката, изразявайки подкрепа към Радев и заявявайки, че той може да бъде ключов фактор в усилията за противодействие на това, което описаха като „дълбоко вкоренени проблеми“ в държавното управление.
Някои водещи политически фигури, включително представители на ГЕРБ и държавни депутати, засега останаха по-резервирани, като не публикуваха категорични позиции веднага след обръщението.
Според анализи на международни медии оставката на Радев беше отразена като значимо събитие, което може да задълбочи политическата нестабилност в България преди предстоящите предсрочни избори. Френският вестник Le Monde посочва, че оттеглянето му идва на фона на продължаващи протести и че този ход може да повлияе върху конфигурацията на политическия дебат в следващите месеци.
И в чуждестранните анализи се отбелязва, че оставката на Радев е рядък акт в посткомунистическата история на страната и че ролята му в бъдещите политически процеси, включително евентуално участие в избори с нов политически проект, остава предмет на активно обсъждане.
Обществените реакции варират от подкрепа за неговия политически избор до критични оценки за начина и времето на оттегляне, като този развой допълнително стимулира дебата за посоката на българската политика в навечерието на нови парламентарни избори.
