Много хора забравят имена още секунди след като са ги чули. Това не е проблем с паметта, а с вниманието. В момента на запознанството умът често е зает с това как изглеждаме, какво да кажем или какво следва, вместо да „запише“ името.
Най-важното е името да бъде чуто съзнателно. Когато човек се представя, насочи вниманието си само към това – без да мислиш как ще отговориш. Дори кратката мисъл „това е Иван“ помага на мозъка да маркира информацията като важна.
Много добре работи повторението още в първото изречение. Вместо просто „Приятно ми е“, използвай името: „Приятно ми е, Иван“. Това отнема секунда, но значително увеличава шанса да го запомниш. Повторението не изглежда странно, а по-скоро учтиво.
Свързването на името с нещо познато също помага. Това може да е асоциация с друг човек, с дума, със звук или с образ. Не е нужно асоциацията да е логична или „умна“ – важното е да е лична и лесна за теб.
Полезен навик е и да използваш името още веднъж по време на разговора. Това го затвърждава, без да изисква усилие. Колкото повече името се използва в контекст, толкова по-естествено остава в паметта.
Ако все пак си го забравил, по-добре е да попиташ веднага, отколкото да го избягваш. Повечето хора го приемат нормално, а повторното чуване често решава проблема окончателно.
Най-важното действие е просто да присъстваш в момента на запознанството. Когато вниманието е там, имената спират да се губят толкова лесно.
