Понятието „най-стари държави“ често се използва неточно. В тази статия НЕ се разглеждат само древни цивилизации, нито държави, които са съществували в миналото, но са прекъсвали държавността си за дълги периоди. Класацията включва държави, които съществуват и днес, и които имат доказуема историческа приемственост на държавната идентичност – било чрез непрекъсната институция, било чрез устойчива цивилизационна и национална традиция. Формите на управление и границите са се променяли, но самата държавна идентичност е оцеляла.
Сан Марино
Основана през 301 г., Сан Марино е призната за най-старата съществуваща република в света. Държавата запазва независимостта си през Античността, Средновековието и модерната епоха, като никога не губи своята държавност. Историците я посочват като изключителен пример за непрекъсната политическа традиция.
Япония
Япония традиционно свързва началото на своята държавност с 660 г. пр.н.е. и възкачването на император Джиму. Макар тази дата да има митологичен характер, Япония е призната за най-старата непрекъсната монархия в света, като императорската институция съществува и днес, независимо от дълбоките политически промени през вековете.
Китай
Китайската държавност се формира около II хилядолетие пр.н.е., с първите централизирани династии. Въпреки периоди на разпад и външно владичество, Китай запазва силна цивилизационна и държавна приемственост, което го прави една от най-дълго съществуващите държави в света.
Иран
Историята на Иран като държава започва около 550 г. пр.н.е. с Персийската империя на Кир Велики. През хилядолетията страната преминава през множество династии и завоевания, но иранската държавна и национална идентичност се запазва и достига до съвременната държава.
Египет
Египетската държавност възниква около 3100 г. пр.н.е. с обединението на Горен и Долен Египет. Макар съвременният Египет да е различен от древното царство, страната се счита за една от най-дълго съществуващите държави благодарение на изключително силната си цивилизационна и културна приемственост.
Тези пет примера показват различни пътища към историческа устойчивост – от непрекъсната републиканска традиция, през монархическа институционална приемственост, до цивилизационна идентичност, оцеляла през хилядолетия.
