Понякога усещаме миризма, без около нас да има какъвто и да е източник. Не е въображение в преносния смисъл – човешкият мозък действително може да създава усещане за мирис без реален аромат. Това явление е познато като фантомна миризма.
Обонянието е тясно свързано с мозъчни области, които обработват паметта и емоциите. Когато рецепторите в носа изпратят сигнал, мозъкът го интерпретира и „превежда“ като конкретна миризма. Но в някои случаи интерпретацията може да се задейства без входящ сигнал от носа – директно на ниво мозък.
Това може да се случи при умора, стрес, мигрена или силни емоционални спомени. Мозъкът използва натрупани асоциации и буквално „възпроизвежда“ миризма, която сме усещали преди. Често това са силни и познати аромати – дим, изгоряло, парфюм или храна. Усещането е реално и ясно, въпреки че във въздуха няма нищо.
Интересното е, че миризмите са особено подходящи за такъв тип „измисляне“. За разлика от зрението и слуха, обонянието има пряк път към лимбичната система – зоната на емоциите и спомените. Затова един аромат може да ни върне години назад за части от секундата. Същият механизъм позволява и споменът да се превърне в усещане.
Фантомните миризми не са рядкост. Много хора ги изпитват поне веднъж в живота си, без това да е признак за заболяване. Обикновено те са краткотрайни и изчезват сами. В повечето случаи мозъкът просто „пуска“ стар шаблон без външен повод.
Този факт показва колко активна роля играе мозъкът в създаването на реалността ни. Миризмата не е просто нещо, което вдишваме – тя е усещане, което мозъкът конструира. И понякога го прави дори когато няма какво да помиришем.
