В началото на 30-те години археологът Порфириос Дикайос работи в село Помос на северното крайбрежие на Кипър, когато попада на малка кръстообразна фигурка, издялана от местен зеленикав камък. Днес тя е известна като Идола от Помос и се смята за най-добре запазения пример на фигурка на плодородието от Медната епоха, откриван на острова. Статуетката е висока 15,3 сантиметра и е изработена от пикролит — мек зелен метаморфен камък, характерен за Троодос в Кипър. Освен с възрастта си, тя привлича внимание и с необичайна подробност: около врата си носи миниатюрно копие на самата себе си, което подсказва, че подобни предмети може да са били използвани и като украшения преди около 5000 години.
Кръстообразен образ от халколита
Идолът от Помос датира от халколитния период, известен още като Медната епоха, приблизително между 3900 и 2500 г. пр.н.е. Това е време, когато древните кипърци преминават от малки земеделски общности към по-сложно общество с йерархии, собствена художествена традиция и металургия. През Средния халколит, около 3400–2800 г. пр.н.е., на острова започват да се появяват разнообразни човешки фигури, а най-често срещаните сред тях са кръстообразните. При тези статуетки тялото и ръцете образуват кръст, коленете са леко свити, а при много от екземплярите се виждат и малки гърди.
Защо тази фигурка е различна
Идолът от Помос се отличава от повечето подобни находки с лицето си, върху което са изобразени очи, нос и покривало, наподобяващо шапка с уши. За разлика от други кръстообразни фигурки, които често са безлични, тази статуетка е по-детайлна, макар и без изпъкнали гърди, поради което изследователите все пак я приемат за женски образ. Още по-необичайно е малкото копие на фигурката, което виси на шията ѝ. Именно тази подробност е накарала специалисти да предположат, че миниатюрните идоли може да са били носени като бижута, а не само поставяни в ритуален контекст.
Какво подсказва формата ѝ
Според археолога Едгар Пелтенбърг някои от кръстообразните фигурки с допълнителни елементи, поставени хоризонтално в ръцете, може да са били свързани с раждането или да са представлявали божества на плодородието. Въпреки това точният смисъл на тези предмети остава неясен, а много от детайлите около тяхната употреба продължават да бъдат предмет на тълкуване. Джоан Мъртънс, която пише за фигурката, докато е асистент-куратор в Музея „Метрополитън“, отбелязва, че дългата шия и плоската ѝ задна част може да означават, че първоначално е била окачвана или поставяна на стена. Това обаче не променя факта, че находката остава едно от най-ценните свидетелства за символния свят на праисторически Кипър.
От археологическа находка до национален символ
Днес Идолът от Помос се съхранява и е изложен в Кипърския музей в Никозия. С времето той се превръща в емблема на приноса на Кипър към праисторическата цивилизация и е сред най-разпознаваемите археологически образи, свързвани с острова. След приемането на еврото от Кипър през 2008 г. фигурката се появява и върху националните монети от 1 и 2 евро. Така древната статуетка, открита случайно преди близо век, продължава да живее едновременно като музейна ценност и като част от съвременната кипърска идентичност.
Макар да е малка по размер, фигурката от Помос носи голяма историческа тежест. Тя съчетава рядка запазеност, необичайна иконография и силна връзка с ранната култура на Кипър, което обяснява защо и днес остава толкова важна за археолозите и за самия остров.
Кредити за изображения
- Фото: The Print Collector/Alamy
