Полярните мечки намират начини да се приспособят, но това едва ли ще ги спаси

Полярните мечки отдавна са символ на климатичната криза, защото животът им зависи от морския лед, който изчезва с ускоряването на затоплянето в Арктика. Затова новите данни от Свалбард и Гренландия привлякоха вниманието на учените: на едно място мечките изглеждат по-добре хранени от очакваното, а на друго показват признаци на генетична промяна. Тези резултати звучат окуражаващо, но експертите, цитирани от Live Science, са единодушни, че те не променят основната картина. Част от популациите може да се задържат по-дълго в отделни арктически убежища, но без ограничаване на емисиите перспективата за вида остава мрачна.

Неочаквано добри показатели в Свалбард

Проучване, публикувано през януари в Scientific Reports, проследява телесното състояние на 770 възрастни полярни мечки в Свалбард между 1995 и 2019 г. Данните показват, че средно животните са отслабвали до 2000 г., но след това са започнали да наддават, въпреки бързата загуба на морски лед в района. За водещия изследовател Йон Аарс от Норвежкия полярен институт в Тромсьо това е било изненада, защото по-добрата кондиция при полярните мечки обикновено означава по-големи шансове за оцеляване.

Според Андрю Дерочер от Университета на Алберта, който е работил с Аарс по изследването, Свалбард се намира в особено продуктивна част на Арктика. Между островите в района и руската Арктика край Земя Франц Йосиф има плитки и сравнително топли води, обогатени с хранителни вещества от Северния Атлантик, което дава на мечките необичайно много възможности за храна.

Какво ядат мечките, когато ледът изчезва

В Свалбард полярните мечки не разчитат само на тюлени. Те ловуват моржове, птици и дори яйца на птици, а в гъсти колонии от гнездящи на земята птици като патици и гъски могат да съберат по няколкостотин яйца за един ден. Аарс описва как мечките обират множество гнезда и изяждат „абсолютно всичко“, което намират. Дерочер отбелязва, че макар броят на тюлените в Свалбард да е намалял, там, където има лед, животните се струпват по-плътно и това може да ги прави по-лесна плячка. Понякога мечките са засичани и да ловят северни елени, но учените подчертават, че това не може да поддържа популацията. „Колкото и чудесно да изглеждат тези снимки, когато тъпчат елен, това няма да им помогне“, каза Дерочер.

Адаптация или просто принудително поведение

Изследователите подчертават, че промяната в менюто не означава еволюционна адаптация към свят без лед. Според Дерочер полярните мечки винаги са използвали подобни източници на храна, но сега са принудени да го правят по-често. Той напомня, че морският лед е това, което прави полярната мечка възможна като вид, защото именно върху него тя ловува тюлени и получава висококалоричната диета, необходима за живот в изключително студена среда.

Още един проблем е, че добрата телесна кондиция не решава въпроса с размножаването. Мечките в Свалбард се размножават върху лед, а големи части от западното крайбрежие на архипелага вече са без морски лед, което е премахнало важни места за изграждане на бърлоги. Моделиране от декември 2025 г. прогнозира спад в размножаването и оцеляването на малките в години с малко лед.

Генетични промени в Гренландия

Втората окуражаваща новина идва от южна Гренландия. Алиса Годън от Университета на Източна Англия и нейните колеги изследват генетични елементи, които могат да се копират, преместват и да предизвикват мутации в подгрупи полярни мечки в северна и южна Гренландия. Те откриват по-висока генетична активност в по-топлата южна популация, а много от промените в експресията на гени са свързани с метаболитни пътища, които управляват обработката на мазнини.

Според Годън това е обещаващ знак, че мечките се приспособяват към по-топла среда и променяща се диета. Но тя предупреждава, че времето, необходимо подобни промени да имат реален ефект, е много по-дълго от времето, което видът вероятно има на разположение. Ако голяма част от Северния ледовит океан стане безледна през лятото до 2050 г., а една генерация при полярните мечки е около 11,5 години, генетичната адаптация към екосистема без лед би отнела стотици или хиляди години.

Различни съдби за различните популации

Учените са съгласни, че бъдещето на полярните мечки няма да е еднакво навсякъде. Дерочер посочва, че в Арктика има 20 отделни популации, всяка от които живее в различна среда и е изложена на различна степен на загуба на морски лед. Според него най-вероятният сценарий е видът да изчезне от голяма част от Арктика, докато ледът се отдръпва все по на север, но скоростта на този процес е трудна за предвиждане.

Луиз Арчър от Университета на Торонто Скарбъроу очаква по-ранен срив на популациите в райони като Западен и Южен Хъдсън Бей и западна Канада, където екосистемата е по-бедна, а мечките вече прекарват месеци без морски лед. За разлика от това в части от Високата Арктика, включително около Канадския арктически архипелаг, все още има много дебел лед, който пропуска малко светлина и поддържа ограничена хранителна верига. С изтъняването му могат да се развият повече водорасли, безгръбначни, риби и тюлени, което би могло да удължи присъствието на полярните мечки в тези райони и след края на века.

Въпросът не е дали полярните мечки могат да проявят гъвкавост — очевидно могат. По-важният въпрос е дали тази гъвкавост ще се окаже достатъчна, за да компенсира бързото топене на морския лед в Арктика. Според учените отговорът зависи най-вече от емисиите. Някои промени вече са необратими, но бъдещето на вида все още може да бъде повлияно, ако глобалното затопляне бъде ограничено.