Пътувания

Рила оглавява класация за най-девствени национални паркове в Европа

Класация на Love Velo подрежда 75 европейски национални парка според защитени територии, биоразнообразие и светлинно замърсяване. На върха е Рила, а в челната петица влизат още обекти в Испания, Словения и Австрия.

Ако търсите дестинация за летен преход сред пейзажи, които са останали почти недокоснати от човека, нова европейска класация може да ви даде добра отправна точка. Подреждането на 75 национални парка е изготвено от британския сайт за велосипедни турове Love Velo и стъпва върху показатели като броя на защитените територии, биоразнообразието и количеството изкуствена светлина. Начело е Рилският национален парк у нас, който според класацията съчетава висока степен на опазване, планински терен и впечатляващи природни забележителности. След него се нареждат паркове в Испания, Словения и Австрия, а в списъка присъстват и редица други големи европейски защитени територии.

Рила е на първо място заради защитените територии и дивия пейзаж

Според Love Velo Рилският национален парк е най-съхраненият в Европа. В класацията той е оценен високо заради 28 защитени територии и надморска височина от около 1400 метра, а основният му магнит са Седемте рилски езера — ледникови басейни, разположени сред гъста изумруденозелена борова гора. От сайта посочват и че паркът е привлекателен за колоездачи и любители на по-трудни маршрути заради суровия планински релеф и криволичещите пътеки през дивата природа. Именно комбинацията от труднодостъпен терен и силно запазена среда го извежда на върха в подреждането.

Испания, Словения и Австрия допълват челната петица

На второ място е Сиера Невада в Испания, която според класацията съчетава африкански и европейски пейзажи. В рамките на около 100 километра там може да се премине от заснежени върхове до средиземноморски плажове, а за велосипедистите районът предлага както по-леки маршрути в долините, така и сериозни изкачвания на височина. Трети е Национален парк „Триглав“ в Словения, който привлича любителите на водните спортове с 138-километровата река Соча и с възможностите за разходки из Юлийските Алпи. Четвъртото място е за испанския парк Кабанерос, отличен с над 220 вида птици, сред които испанският императорски орел и черният лешояд. Пети е австрийският Хое Тауерн — с площ от 185 600 хектара, най-големият национален парк в Алпите и един от най-големите в Централна Европа, обграден от над 300 ледника и повече от 30 върха над 3000 метра, включително Гросглокнер, най-високия връх в Австрия.

Северът впечатлява с мащаб и липса на изкуствена светлина

Макар челните позиции да са заети от планински паркове в Централна и Южна Европа, по отношение на чистия мащаб северните страни изпъкват най-силно. Финландските Урхо Кеконен и Леменйоки са съответно на девето и 13-о място, а шведските Фулуфьелет и Абиско също попадат в списъка, като именно там почти напълно липсва изкуствена светлина. Това означава не само по-голяма отдалеченост от цивилизацията, но и по-добри условия за наблюдение на звездното небе. В класацията се отбелязва още, че парковете в северните ширини се отличават с огромни площи, които ги поставят сред най-големите защитени територии на континента.

И други държави са представени, но натискът върху парковете расте

Франция и Италия също се открояват, когато става дума за височина. И двете държави имат по два национални парка със средна надморска височина над 2000 метра — във Франция това са Вануаз и Екрен, а в Италия Гран Парадизо и Стелвио. Германия присъства с шест парка в топ 75, сред които Берхтесгаден, Харц, Баварската гора, Мюриц, Саксонска Швейцария и Шварцвалд. Според Love Velo те са били леко понижени в подреждането заради по-големия човешки отпечатък в сравнение с други паркове, а все повече защитени територии в Европа са под натиск заради свръхтуризъм или климатични промени.

На този фон Европейският съюз вече има и нов инструмент за опазване на природата — Закона за възстановяване на природата, който е в сила от август 2024 г. Това е първият общностен акт, който не само изисква защита, но и реално възстановяване на природните местообитания, а държавите членки трябва да представят плановете си до септември 2026 г.

Кредити за изображения

  • Фото: Euronews

Каква е вашата реакция?

Свързани публикации

1 от 3