Венеция може да се окаже под вода и да изисква нови бариери или преместване на паметници

Ако морското равнище продължи да се покачва, Венеция може да се изправи пред сценарий, при който част от най-известните ѝ паметници ще бъдат достъпни само с лодка, а в най-тежкия случай — и с подводница. До такъв извод стига нов доклад на Университета в Саленто, цитиран от The Independent, който разглежда дългосрочните последици от климатичните промени за града-лагуна.

Авторите на изследването описват бъдеще, в което защитата на Венеция ще изисква решения с огромен мащаб и цена. Сред обсъжданите варианти са по-големи бариери срещу наводнения или постоянни крайбрежни диги, а при най-лошия сценарий — разглобяване и преместване на исторически сгради по-навътре в сушата.

Град, който живее между водата и риска

Венеция отдавна е символ на крехкия баланс между архитектура, история и вода, но според учените този баланс става все по-нестабилен. Градът е известен с каналите и островите си, но през последните години е под натиск не само от покачващото се морско равнище, а и от свръхтуризма, който допълнително натоварва градската среда. В доклада се посочва, че очакваното повишение на морското равнище ще наложи „безпрецедентни“ дългосрочни адаптации. Те трябва да съчетаят опазването на културното наследство, социалното благосъстояние и разходите за поддръжка — задача, която изследователите определят като изключително сложна и скъпа.

Какви решения виждат изследователите

Екипът от Университета в Саленто предлага няколко възможни посоки за действие. Едната е изграждането на големи защитни бариери, които да изолират града от лагуната, а другата — лагуната да бъде обградена с постоянни крайбрежни диги. И в двата случая става дума за мащабни инженерни намеси, които биха променили начина, по който Венеция съществува днес. При най-неблагоприятния сценарий, ако градът бъде изцяло залят, част от историческите забележителности ще трябва да бъдат преместени чрез разглобяване и последващо сглобяване на по-високо място. Сред тях са византийската базилика „Сан Марко“ и готическият Дворец на дожите, но авторите подчертават, че дори подобно спасение няма да запази всичко — историческата градска тъкан, културата, свързана с лагуната, традиционният начин на живот и повечето икономически дейности ще бъдат загубени необратимо.

Милиарди евро и ограничено време за реакция

Според изследователите проект от такъв мащаб може да струва до 100 млрд. евро. Освен разходите за паметниците, ще трябва да бъдат изоставени и жилищни домове, а загубата на частна собственост може да достигне 6,5 млрд. евро. В статията се отбелязва още, че ако останат наводнени останки, те ще могат да се посещават само за ограничено време и единствено с лодка и подводница.

Ръководителят на изследването Пиеро Лионело казва пред The Times: „Има неща, които можем да направим, за да забавим този сценарий, но те няма да действат вечно, бъдещето изглежда неизбежно“. По думите му до 2100 г. средното морско ниво във Венеция може да се повиши с между 42 и 81 см, а при сегашните климатични политики и очаквания срив на антарктическата ледена покривка екстремното покачване може да се окаже неизбежно през 22-ри век.

Съществуващата защита не е достатъчна сама по себе си

Още през 2020 г. Венеция въведе Mose — система от преградни съоръжения на различни входове на лагуната, която защитава града и островите му от високи приливи и масови наводнения. Според учените тази система, както и други подобни бариерни решения, могат да помогнат в дългосрочен план, но няма да бъдат достатъчни без бързи действия. Авторите на доклада подчертават, че именно навременната реакция е решаваща, ако Венеция иска да избегне най-тежките последици от покачващото се море. Колкото по-дълго се отлага подготовката, толкова по-скъпи и по-болезнени ще бъдат решенията за града, който и днес вече живее с постоянната заплаха от вода.

Докладът на Университета в Саленто поставя Венеция пред избор между скъпи инженерни защити и сценарий, при който част от историческото ѝ наследство може да бъде преместено, а друга — безвъзвратно изгубена. Макар подобно бъдеще да не е непосредствено, учените предупреждават, че времето за подготовка не е безкрайно.