Турция използва форума в Анталия, за да демонстрира нарастващото си дипломатическо влияние и способността си да събира на едно място лидери, които обичайно не участват в общи формати. В срещата се включиха политически фигури от 150 държави, а основният акцент падна върху кризите в Близкия изток, търсенето на нови транспортни и енергийни маршрути и ролята на средните сили.
Реджеп Тайип Ердоган представи събитието като отговор на по-дълбока системна промяна. По думите му светът е изправен не само пред „криза на властта“, но и пред „криза на траекторията на развитие“, а международните институции все по-трудно реагират на съвременните предизвикателства.
Форум за държави, които търсят общ език
В Анталия се събраха лидери и представители от Близкия изток, Централна Азия, Европа, Южна Америка и други региони, които по принцип рядко се озовават в една и съща зала. Сред участниците бяха делегации от Египет, Сирия, Пакистан, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия, Азербайджан, Казахстан, Грузия, Молдова и Украйна, както и представители на Иран. Форматът беше изпълнен с двустранни срещи и по-широки разговори за политически, икономически и сигурностни предизвикателства.
Ердоган подчерта, че дипломацията вече не е само място, където се обсъждат конфликти и интереси, а платформа, на която се определя бъдещето на човечеството. С това Турция се позиционира като посредник между регионални и средни сили, които според Анкара трябва да търсят общи решения в условията на глобални сътресения и пренареждане на международния ред.
Медиация за Иран и търсене на изход от кризата около Ормуз
Една от най-чувствителните теми на форума беше войната около Иран и усилията за посредничество. Турция, Египет и Пакистан продължиха разговорите си за възможни дипломатически ходове, а срещата между Ердоган, катарския емир шейх Тамим бин Хамад Ал Тани и пакистанския премиер Шехбаз Шариф показа, че регионалната дипломация остава в центъра на вниманието. Според участниците именно държавите от региона все по-често се превръщат в междинна платформа между Техеран и Вашингтон.
Паралелно с това форумът търсеше и практически отговори на кризата около Ормузкия проток. Обсъждани бяха нови коридори, логистични хъбове и енергийна свързаност, които да намалят зависимостта от уязвими маршрути. Няколко държави посочиха, че Средният коридор се оформя като стратегическа алтернатива между Азия и Европа на фона на прекъсванията във веригите за доставки в Близкия изток.
Средният коридор и новите транзитни амбиции в Кавказ
Средният коридор, известен и като Транскаспийски международен транспортен маршрут, свързва Китай и Югоизточна Азия през Казахстан, Азербайджан и Грузия към Турция и Европа. Генералният секретар на Организацията на тюркските държави Кубаничбек Касимович Омуралиев заяви, че маршрутът може да служи като алтернатива на трасета, засегнати от конфликти, и става „по-ефективен, по-безопасен, по-кратък и по-евтин“. Азербайджан, който е ключов транзитен център по тази линия, представи и по-широка визия за свързаност. Помощникът на президента Хикмет Хаджиев каза, че прекъсванията в глобалната логистика отново са показали значението на Средния коридор, а Баку разглежда и концепцията за „Четирите морета“, която свързва Каспийско, Черно, Средиземно и Адриатическо море. Той допълни, че Азербайджан възприема „приобщаващ подход“, като разглежда Армения и като транзитна държава, докато сътрудничеството със САЩ и европейски партньори продължава по посока Нахичеван.
Сирия, Украйна и Грузия в търсене на нови връзки
В Анталия внимание привлече и проектът TRIPP — нов енергиен и логистичен маршрут през пътища и железопътни линии, договорен с посредничеството на Вашингтон след историческото споразумение за мир между Армения и Азербайджан. Арменският заместник външен министър Ваган Костанян заяви, че проектът се движи към етап на реализация с американските партньори и че текат проучвания за осъществимост. От своя страна грузинският премиер Иракли Кобахидзе подчерта, че страната му се вижда като мост между Европа и Азия и като транзитен център за енергийна свързаност.
Сирийският президент Ахмед ал-Шараа също очерта амбициозна роля за страната си. Той заяви, че Сирия иска да се превърне в алтернативен маршрут за енергия и стоки, да служи като безопасен коридор между Изтока и Запада и да се включи в проекта „Четирите морета“. Ал-Шараа посочи още, че Дамаск и Анкара планират съвместни проекти като свободни зони, пътища, летища и пристанища, а Украйна и Сирия могат да си сътрудничат в земеделието и износа през сирийските пристанища.
Форумът в Анталия показа как средните и регионалните сили се опитват да запълнят вакуума, оставен от по-трудно действащите международни институции. В условията на войни, прекъснати вериги за доставки и напрежение около ключови морски маршрути, Турция използва събитието, за да се представи като център на нова, по-прагматична дипломация.
Кредити за изображения
- Фото: AP Photo
