Един любопитен и научно установен факт от областта на невронауката, потвърждаван и обсъждан в специализирани изследвания през 2025 година, е че миризмите предизвикват спомени и емоции по-силно и по-бързо от зрението, слуха или допира. Това не е въпрос на субективно усещане, а резултат от начина, по който обонянието е „свързано“ с мозъка.
За разлика от останалите сетива, обонятелната информация не преминава през сложни филтриращи центрове, преди да достигне до зоните, отговорни за емоции и памет. Невронните пътища от носа водят директно към лимбичната система – част от мозъка, свързана с емоционалните реакции и дългосрочните спомени. Именно затова една миризма може мигновено да върне човек години назад, без съзнателно усилие.
През 2025 година невролози и когнитивни психолози отново потвърдиха, че спомените, активирани чрез мирис, често са по-детайлни и по-емоционално наситени от тези, предизвикани чрез образ или звук. Участници в експерименти описват не само конкретни събития, но и силни усещания, свързани с настроение, място и атмосфера, дори когато отдавна не са мислили за тях.
Любопитен аспект на този факт е, че миризмите могат да отключат спомени от много ранно детство – период, за който визуалните и словесните спомени често са неясни или напълно липсват. Учените обясняват това с ранното развитие на обонятелната система, която функционира още преди пълното развитие на езика и сложните когнитивни процеси.
Този неврологичен факт има практическо значение и извън лабораториите. През 2025 година се обсъжда използването на миризми в терапии за възстановяване на паметта, както и в лечението на емоционални разстройства. Засега обаче той остава преди всичко любопитно доказателство за това колко тясно са преплетени сетивата, емоциите и спомените в човешкия мозък.
