250-милионна находка показа, че прародител на бозайниците е снасял яйца

Учените съобщиха за пробив в разбирането на ранната еволюция на бозайниците, след като анализираха 250 милиона години стар фосилизиран ембрион от времето преди динозаврите. Откритието показва, че Lystrosaurus — растителнояден прародител на бозайниците — е снасял яйца, и то по начин, който вероятно е помогнал на вида да оцелее след катастрофалното пермско-триаско измиране. Изводът е направен благодарение на мощни синхротронни рентгенови CT сканирания, които позволиха на изследователите да надникнат в образеца, без да го разрушават. Резултатите бяха публикувани на 9 април в списание PLOS One.

Фосилът, който реши стар спор

Самият образец е открит още през 2008 г. по време на теренна работа близо до общинския район Xhariep в Южна Африка. Във фосила са запазени почти цял, свит на кълбо ембрион и дребни костни фрагменти, но липсвала външна черупка, което дълго време не позволяваше да се каже със сигурност дали животното е било в яйце или вече е било родено.

Новите сканирания, направени в Европейския синхротронен изследователски център във Франция, разкриха миниатюрни вътрешни структури, включително несраснала долна челюст, разделена на две половини. Това показва, че ембрионът не е бил достатъчно развит, за да се храни сам, и следователно не е бил излюпен. Изследователите смятат, че черупката е била кожеста и впоследствие се е разложила.

Какво е бил Lystrosaurus и защо е важен

Lystrosaurus принадлежи към група, наречена терапсиди — бозайникоподобни влечуги, живели приблизително между 272 и 250 милиона години назад и смятани за предци на съвременните бозайници. Възрастното животно е изглеждало „като прасе“, с гола кожа, човка като на костенурка и две надолу насочени бивни, пишат изследователите в The Conversation. Досега учените знаеха за този древен род от години, но не бяха сигурни дали снася яйца. Според Дженифър Бота от Института за еволюционни изследвания към Университета на Витватерсранд това е първият случай, в който може да се каже с увереност, че прародители на бозайниците като Lystrosaurus са снасяли яйца — „истински етап“ за палеонтологията.

Яйца, оцеляване и следите от „Великото умиране“

Изследователите установяват, че яйцата на Lystrosaurus са били необичайно големи спрямо размера на тялото му. При живите животни по-големите яйца обикновено съдържат повече жълтък, което позволява на ембриона да се развие по-пълноценно преди излюпване. Това подсказва, че малките на Lystrosaurus вероятно са били сравнително развити и подвижни скоро след раждането, което би им помогнало да се хранят сами и да избягват опасности.

Тази стратегия е могла да бъде решаваща след Пермско-триаското измиране, известно и като Великото умиране, настъпило преди около 252 милиона години. Тогава Земята е била подложена на жестока жега, суша, вулканични изригвания и подкиселяване на океаните, а около 90% от видовете са изчезнали. Според екипа големите и кожести яйца са губели по-малко вода в сухата среда, а твърдите черупки щели да се появят едва около 50 милиона години по-късно.

Какво означава откритието днес

Lystrosaurus не само оцелява след масовото измиране, но и се превръща в един от доминиращите сухоземни животни след него. Изследователите обобщават, че бързото израстване, ранното размножаване и масовото разпространение са били ключът към успеха на вида в суровите и непредсказуеми условия след катастрофата. Според Julien Benoit от Университета на Витватерсранд откритието има значение и извън палеонтологията, защото предлага дълбока историческа перспектива за устойчивостта при бързи климатични промени и екологични кризи. По думите му разбирането как древните организми са преживели глобални сътресения може да помогне по-добре да се предвижда как днешните видове ще реагират на продължаващия натиск върху околната среда.

Откритието на фосилизираното яйце не просто запълва празнина в еволюционната история на бозайниците, а показва как репродуктивната стратегия може да се окаже решаваща за оцеляването в екстремни условия. За палеонтолозите това е първото убедително доказателство за яйцеснасяне при терапсид, а за науката за климата — напомняне, че адаптацията често започва от най-ранните етапи на живота.