Леденият щит на Гренландия губи маса с ускорени темпове и според ново изследване може да се приближава до критична точка, след която процесът на топене стане трудно обратим. Авторите на проучването оценяват праг, при който е възможна пълна загуба на ледена маса, и свързват риска с рязък спад в повърхностния масов баланс.
Какво показва моделът
Изследването използва Community Ice Sheet Model v.2 в двупосочно свързана преходна симулация с Community Earth System Model v.2, за да оцени как се променя леденият щит на Гренландия при високо CO2 въздействие. В анализа са включени климатологични данни за повърхностния масов баланс, изчислени за различни височинни класове, като моделът е стъпил върху съвременни наблюдения и моделиране с висока разделителна способност.
Прагът към пълно топене
Според резултатите е установен положителен праг на повърхностния масов баланс от 230 ± 84 гигатона годишно за пълно топене на GrIS. Това съответства на около 60% намаление на SMB и на глобално средно затопляне от +3,4 K спрямо прединдустриалните стойности в симулацията CESM2-CISM2. Предишни изследвания за размера и характера на този праг са били спорни, а новият анализ цели да изясни и ролята на повърхностното топене и ледниковото изостатично приспособяване.
Защо това е важно
Авторите посочват, че критичните точки при антропогенните климатични промени могат да доведат до тежки последици, включително пълна загуба на маса на ледения щит на Гренландия. Изследването разглежда и дали GrIS проявява признаци, типични за такива точки на пречупване, като чувствителност към външни въздействия, което прави резултатите особено значими за оценката на бъдещия климатичен риск.
Данните подсказват, че гренландският лед е изправен пред опасно близък климатичен предел.
