Самотата е емоция, която повечето хора изпитват поне веднъж в живота си, и сама по себе си не е нито слабост, нито личен провал. Но тя може тихо да се отрази на начина, по който мислим и помним, а въпросът дали увеличава риска от деменция от години разделя изследователите. Ново проучване, публикувано в списание Aging and Mental Health, подсказва, че връзката е по-сложна, отколкото често се представя. Данните сочат, че самотата може да допринася за проблеми с паметта, но не дават доказателства, че сама по себе си води до деменция.
Какво всъщност сравнява изследването
Преди да се търси връзка между самотата и деменцията, е важно да се направи едно основно разграничение: деменцията не е едно заболяване, а общ термин за група състояния, сред които най-известна е болестта на Алцхаймер. Те водят до загуба на памет, объркване, затруднения с езика и постепенно намаляване на самостоятелността. Когнитивният спад е нещо различно. Той означава общо забавяне или отслабване на умствените функции и може да се прояви без човек някога да развие деменция. Именно затова смесването на двата термина създава излишна тревога и води до погрешни изводи.
Какво показват данните за самотата и паметта
В изследването са проследени малко над 10 000 души на възраст между 65 и 94 години в продължение на шест години. Всички участници са били в добро здраве в началото, живеели са самостоятелно и не са имали деменция. Учените са следили как се променя паметта им и дали самотата има роля в тези промени. Резултатът е нюансиран: самотата изглежда допринася за затруднения с паметта, но няма доказателства, че води до самата деменция. Това е важна разлика, защото проблемите с паметта и деменцията не са едно и също нещо, макар често да се поставят под общ знаменател.
Защо е трудно да се отдели самотата от другите рискове
Самотата рядко идва сама. В проучването много от участниците са имали диабет, високо кръвно налягане, депресия или ниска физическа активност — все фактори, които поотделно влияят на мозъка. Диабетът например може да наруши начина, по който мозъкът използва глюкозата като гориво, а депресията също се свързва с по-слаба когнитивна функция. Точно затова е трудно да се изолира ефектът на самотата от останалите обстоятелства. Изследването не решава напълно този проблем, а и самотата е субективно преживяване: не зависи само от броя хора около нас, а от това доколко се чувстваме свързани с тях. Любопитен резултат е и високото ниво на самота, отчетено в Южна Европа — регион, който често се възприема като социално сплотен.
Какво следва за профилактиката и грижата
Авторите на изследването отбелязват и методологично ограничение: самотата е разгледана като фиксирано състояние, въпреки че в реалността тя се променя — понякога дори от ден на ден. Една моментна снимка не може да улови тази динамика, а по-широките изследвания върху връзката между самотата и когнитивния спад остават противоречиви. Въпреки това има практичен извод: здравните услуги биха могли да включват проверка за самота редом с рутинните когнитивни тестове. А има и основание за умерен оптимизъм — мозъкът е устойчив, а данни сочат, че паметовите затруднения, свързани със самотата, могат да се подобрят, когато тя отслабне, особено ако човек остане социално активен.
Самотата не бива да се подценява, но и не трябва автоматично да се тълкува като предвестник на деменция. Най-точният извод от новото изследване е, че социалната свързаност е важна част от превенцията, но сама по себе си самотата не изглежда да е решаващият фактор дали човек ще развие деменция.
